„Празник на зелника“ – пренесена традицията от Тракия на всеки празник на софрата /синията/ да се слага зелник – баница с лапад, спанак, коприва. По-различното е, че със сиренето и зеленалиите се слага и предварително заварен булгур /очукано жито/. Първият празник е през 2006 г. Тогава се празнува и 100 години читалище „Пробуда – 1906 г.“ и до сегашната 2022 г.
Заговезни
На заговезни привечер се палят огньове, момците обикалят къщите със саморъчно изработени запалени стрели в къщите на момите. Тази традиция продължава до 50-те години на 20-я век.
През 2008 г. обичая заговезни със стрелите се възстанови и представи в Народно читалище „Добри Войников“ гр. Шумен на вечерната трапеза имало зелник – баница с булгур, сирене, лапад или спанак.
Изминали са около 142 години от заселването на тракийци в земите между Лудогорието и Добруджа, но не е забравена случката на Сирни Заговезни в с. Главан, Тракия.
Във всеки тракийски дом от селата Главан, Черепово и други се приготвяла празнична софра: зелник, баница, варени яйца, сирене, бяла халва с орехи. Събрали се многолюдните семейства, младите искали прошка от възрастните. До късно през нощта светели празничните огньове, момите с трепет очаквали запалените стрели в дворовете си, припявали и играели по хорищата. В три от къщите до късно мъждукали газеничетата и очаквали синовете им Вълчо, Коста и Милю да се върнат. Майките им отчупили от по парче от зелника с надеждата хлябът да върне младите мъже. А те вече били минали Балкана – да търсят земя и хляб другаде – между Добруджа и Лудогорието, в земите на днешното село Никола Козлево /по старому Дживел/.
Благовещение
Народен празник, с който се поставя началото на пролетния календар. Около накладения огън се извиват хора, удря се желязо и се нарича „Бягайте змии и гущери“. Когато гори огъня и остане жаравата и малки и големи се засилват и прескачат с наричане. Празнува се от около 20 години.
Лазаруване
Първите новодошли тракийци пренасят Великденските празници – Лазаруване, Връбница /Цветница/, боядисване на яйцата, месене на козунаци и на самия празник Великден, богата трапеза с много гости. Много се тачело кумците да носят козунак, яйца, кравай и кокошка. И никога не забравяли да целунат ръка на кума и кумата.
Лазаруването е най-радостния ден на децата – момичета. Пременени и кошнички от всяка къща ги даряват с пресни яйца и лакомства.
В четвърти преди празника всички деца боядисват яйцата и се раздават на Великден в църквата.
Еньовден
По традиция еньовден е пренесен от Тракия и обогатен с нови добруджански моменти от обреда.
Ако можеха да говорят 28-те стари дълбокоземни кладенци в селото щяха да разказват за моминските еньовски утрини с набрани росни билки – най-вече еньовче, и от кладенец да кичат и припяват за плодородие и любов. От няколко години обичая Еньовден се възстанови, за да радва мало и голямо.
Молебен за дъжд
Понякога и природата чува божията повеля и изпраща дъжд над засъхналите плодородни поля. Няколко пъти в началото на лятото отец Андрей, с деца и възрастни от селото приканва малкото облаче да поведе дъжда и напои земята.
Игнажден
Особено тачен и почитан празник в началото на зимата и коледните празници. Децата от танцовата и театрална формация „Изворче“ се готвят най-усърдно за първата кадена вечер. Спазват обичая трапезата да е постна, най-възрастния да я прикади с тамян върху палешника на ралото или керемида. Рано сутринта всеки следи кой ще е първия полазник – да е добър и трудолюбив човек, че да има здраве и плодородие в къщата. Даряват го със сушени плодови, чорапи, риза, къделя вълна.
Празничната обредност внася много настроение и с благодарност към първите заселници от Тракия, донесли от родните земи плодно дръвче и волния дух да се веселят след неуморния труд през лятата и есента.
Аратличество
Детска танцова и театрална формация „Изворче“ с ръководител Мадлена Георгиева наследи предходната група, в която за около 20 години играха и представяха с. Никола Козлево почти стотина деца.
Малките танцьори и артисти възстановиха по разкази на баби и съседи обичая „Аратличество /побратимяване/“ и представиха продукцията в навечерието на 140-та годишнина на училището през м. октомври 2022 г.
Сега очакваме новата продукция на обичая ПОЛАЗВАНЕ на 20 декември 2022г.
